Магията Театър: 100 години професионална сцена в Сливен

Сподели във Фейсбук Сподели в Туитър

19/09/2018 08:02
източник


„На 15.08.1897 г. в Сливен се създава работническото читалище „Христо Ботев”. По това време градът започва усилено да се индустриализира и наред с многобройните занаятчийски чираци, нарастват редовете и на работническия пролетариат. В Сливен учителства един от ръководителите и идеолозите на комунистическата партия – Георги Кирков. Наред с останалата си дейност, работническото читалище счита за една от главните си задачи да създаде възможност за организиране на театрални представления, главни изпълнители в които да бъдат изявени хора от средите на работничеството.

Първата проява на работническия театър е пиесата „Кулата Нел” от Александър Дюма, която привлича вниманието на широк кръг зрители. След нея се нареждат „Двете сирачета”, „Двамата железари”, прочутата драма на Хауптман „Тъкачите”. Появява се „Нора” на Ибсен, смело заявила протеста си срещу обществото, което превръща жената в кукла, за да се стигне и до „На дъното” от Максим Горки. Трупата на работническото читалище се оказва сравнително постоянна, а това дава възможности за обиграване на нейните участници. Читалищният театър работи активно почти до 1905 г. и някои от своите представления започва да пренася на сцената на читалище „Зора”.

За нарасналите възможности за изява съдим и по появата на такива заглавия, като „Ернани” от Юго, „Лукреция Борджия” от Дюма, „Живият труп” от Толстой и др. Интересен е случаят с представлението на „Чест” от Зудерман, което трябвало да се представи в салона на читалище „Зора”. Случва се така, че за същата дата претендира и пътуваща трупа на „Сълза и смях”, ръководена от В. Кирков. Читалищното настоятелство се опитва да отклони работническото представление, но В. Кирков и Кр. Сарафов, като научават за това, веднага се отказват от спорната дата и нещо повече – вечерта се нареждат като редовни зрители в салона. Тази среща с първенците на българския театър е останала като незабравим спомен в сърцата на работническите театрали, още повече и заради факта, че след представлението се е състоял разговор, в който местните любители получили полезни съвети и голямо насърчение от големите български артисти.

Голяма заслуга за утвърждаването и развитието на партийния театър се пада на известния работнически ръководител Коста Ташев – Фукарето, който е един от най-дейните участници в представленията и режисьор на голям брой от тях. Понятието „режисьор” съвсем не е пресилено, защото сведения, до които се докосваме, характеризират Ташев като човек с богата художествена фантазия и с удивителни възможности за претворяване на първоначалните си замисли. При това, не бива да се забравя, че всичко се извършва при съвсем елементарни условия.“

Из „Очерк за театралното минало на град Сливен” от Емил Кьостебеков, директор на Сливенския театър в периода 1975 – 1981 г.


Още Новини