„На 7 януарий ся гуди крайъгълният камък на Женското ни дружество „Майчина длъжност“. Отварянието на новата му година стана доста тържествено: подир водосвета, главната ни учителка г-ца Аргира Димитрова, приказа едно доста поучително слово върху святата цел на Женското дружество, и въобще върху възпитанието … Още от сега, т. е. от самото си начало, това дружество ся сподоби с един капитал повече от 100 лири турски.“

 (В. „Македония“ от  7 март 1870 г.,    бр. 31)

 За своята благотворителна дейност дружеството разчита на членски внос и дарения. В самото начало има 130 участнички. Според устава  има 4 категории членски внос и всеки избира според възможностите си своето парично участие. Началният капитал на дружеството е 100 турски лири, които са дадени от записалите се членове и волните „подарителки“. В дописка на в. „Македония“  (бр. 48 от 9 май 1870 г.) са дадени техните имена. Представени са известни сливенски фамилии като Миркович, Чинтулови, Гидикови, Боеви, Минови, Жечкови, Гюлмезови, Кювлиеви, Желязкови и др.

Идеята за създаване в Сливен на женско дружество идва от първия председател на читалище „Зора“ Стефан Гидиков. Той отправя молба към Аргира Димитрова Жечкова да организира уреждането му. Целта е да се образоват и възпитават сливенските девойки и жени, за да бъдат равноправни участнички в обществените дела, всячески да им се оказва помощ и съдействие. Подпомогнати са в това благородно дело от главния учител Михаил Икономов и Добри Чинтулов. Първа председателка на дружеството е г-жа Кортеза В. Попович, а Аргира Димитрова е деловодителка.

 

Аргира Димитрова е родена на 20 юли 1845 г. в Сливен, братовчедка е на известния търговец в Букурещ Михаил Колони, родственица на Добри Чинтулов и мнозина други сливенски възрожденци. На 6 години постъпва в Девическото училище, ръководено от Елисавета Желева,  а по-късно от Сава Доброплодни. Частна ученичка е на Добри Чинтулов, чиито стихове разпространява пламенно. Привлякла вниманието на училищното настоятелство като умно и способно дете, получава предложение да продължи образованието си в Русия. Не заминава в чужбина, защото майка й не позволява това. Става учителка в Девическото училище.  Започва на 1 май 1865 г. с 30 момичета, за да достигнат скоро 100. Наред с преподаването, урежда почти всяка неделя сказки за майките на своите ученички и курсове за неграмотни девойки, чете празнични слова пред сливенската общественост. Голяма е заслугата й в Сливен да бъде основано четвъртото в България женско дружество, което председателства дълги години. Тя е и съоснователка на сливенското сиропиталище и председател на Комитета за издръжка на училищните трапезарии в града. Ревностен радетел на просветителската и благотворителна дейност,  през 1874 г.  организира събирането на 50 000 златни лири за нуждите на сливенските училища. Житейският й път завършва на 3 ноември 1941 г.